Как се научих да казвам „не“
Доста дълго време аз не бях изключително придирчива към това на кого отделям време и внимание.
Неопитен бизнесмен желае съвет за новата си бизнес концепция? Радвам се да оказа помощ!
Служител желае среща? Винаги съм разполагаем!
Неправителствената организация, която поддържам, има потребност от човек, който да изнесе тирада? Насреща съм!
Аз обаче премислих рефлексното си „ да “. По-рано тази години година бях поканена на изявление за колежански подкаст. По-голямата част от изявлението мина в конфигуриране на микрофоните, до момента в който през останалото време неведнъж ми се наложи да поправям грешките биографски данни, които ми бяха преписвани. В последна сметка изявлението мина гладко, само че единодушието ми да вземам участие в него не ми донесе нищо положително.
По това време бях затрупана със задания в моята компанията Influence & Co и балансирах сред разнообразни цели, които изискваха цялостното ми внимание. Тогава осъзнавах, че е трябвало да се вслушам в инстинкта си и да кажа „ не “.
Започнах да обръщам повече внимание на този си инстинкт когато забременях и бях диагностицирана с тежка форма на утринно неразположение. Това означаваше, че ще би трябвало да се науча по какъв начин да подкрепям високото си движение на работа, даже и да не се усещам изключително добре. Именно в този интервал започнах да отхвърлям всички несъществени претенции. Оставаше ми само да привикна с това да споделям „ не “. Ето по какъв начин го направих:
Идентифицирах аргументите да изпитвам усложнения да отхвърлям
Имаше доста аргументи да не мога да споделям „ не “. На първо място не желаех хората да мислят, че съм груба или пък че съм прекомерно заета, с цел да им отделя време, и второ, тревожех се, че ще пропусна някаква опция.
В основата на моята колебливост обаче стоеше нещо друго. Истината е, че аз осъзнах това едвам след интензивна полемика с група бизнесмени, в която вземам участие. Ние се срещаме един път в месеца, с цел да обсъждаме провокациите, пред които се изправяме, и решенията, които ни оказват помощ да се оправяме с тях. Срещите ни стартират със шерване на пет събития от последния месец, било то свързани с бизнеса или с персоналния ни живот. При една от срещите ни аз споделих, че се усещам претрупана от работа и потънах в сълзи. Тогава не го осъзнах на момента, само че по-късно разбрах, че при всяко свое изявление на тези срещи аз изпитвам едно и също възприятие – това на виновност.
През идващите 10 минути благодарение на групата аз стигнах до заключението, че възприятието ми на виновност произтича от страха ми да отхвърлям на другите, тъй като имам възприятието, че им дължа нещо.
Зададох си ясни цели
Станах по придирчива в подбора на хората и идеите, които поддържам, тъй като към този момент съпоставям всичко с моите персонални цели. Не съм почнала да лимитирам достъпа на хора, които имат разнообразни претенции към мен, само че към този момент си давам време, с цел да проучвам техните молби, преди да кажа „ да “. За тази цел ми оказват помощ 4 въпроса:
Това ще помогне ли на компанията ми по някакъв метод? И по-конкретно, дава отговор ли на водещите цели за идващите 90 дни?
Това ще ме зареди ли с сила и ще ми донесе ли благополучие?
Аз ли съм най-подходящият човек за осъществяването на това искане?
Колко сила и време ще ми коства тази задача?
Ако настояването не дава отговор на целите на Influence & Co.’s и е прекомерно трудоемко, то тогава отговорът постоянно е „ не “. Ако познавам човек, който ще се оправи по-добре със задачата, постоянно се старая да пренасоча хората към него. Ако могат да ми предложат различен вид за осъществяване на задачата, който не лишава толкоз време и сила, може да се съглася да я извърша. В последна сметка, доста по-лесно е да отговорите на няколко въпроса по имейл, вместо да си изгубите времето с 2-часова среща.
Създадох си образец за отвод
Няколко мои сътрудници и ментори ми помогнаха да си основа образец за отговор на настояванията, които отхвърлям. Той наподобява по следния метод
Здравей, [Име]
Радвам се, че си се обърнал към мен! За страдание, няма да мога [да се срещна, да участвам на и т.н]. Ако би трябвало да бъда почтена, сега съм фокусирана върху няколко основни целта на Influence & Co. И би трябвало да огранича времето, което влагам в неща, които не влизат в листата с цели. За мен това не е по никакъв начин елементарно, защото аз обичам да [искането на ответната страна], само че този метод е от огромна изгода за компанията, а и за поддържането на салдото сред персоналния и професионалния ми живот. Надявам се, че след няколко месеца ще имам повече свободно време и че ще мога да се наемам с повече работа!
[Предложете да свържете събеседника си с различен човек, който може да му помогне, или предложете някаква друга опция, в случай че е възможно]
Благодаря за разбирането.
След като започнах да адресирам имейли с този образец се случи нещо в действителност извънредно. Никой не реагира по-лош метод на тях. Вместо това аз започнах да получавам отговори от рода на „ Страхотно, веселя се за теб! “ и „ Разбирам те изцяло “. Вместо да отчайвам хората с отхвърли си, аз започнах да построявам още по-здрави и близки връзки с тях.
Когато поемате повече отговорности, вие би трябвало да подхождате стратегически с ръководството на вашето време. Разбирам, не е елементарно да кажете „ не “, само че в случай че се научите да го вършиме ще бъдете изумени от това какъв брой време и сила ще си спестите с тази елементарна думичка.
............................
Келси Реймонд , съосновател и основен изпълнителен шеф на Influence & Co., за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Неопитен бизнесмен желае съвет за новата си бизнес концепция? Радвам се да оказа помощ!
Служител желае среща? Винаги съм разполагаем!
Неправителствената организация, която поддържам, има потребност от човек, който да изнесе тирада? Насреща съм!
Аз обаче премислих рефлексното си „ да “. По-рано тази години година бях поканена на изявление за колежански подкаст. По-голямата част от изявлението мина в конфигуриране на микрофоните, до момента в който през останалото време неведнъж ми се наложи да поправям грешките биографски данни, които ми бяха преписвани. В последна сметка изявлението мина гладко, само че единодушието ми да вземам участие в него не ми донесе нищо положително.
По това време бях затрупана със задания в моята компанията Influence & Co и балансирах сред разнообразни цели, които изискваха цялостното ми внимание. Тогава осъзнавах, че е трябвало да се вслушам в инстинкта си и да кажа „ не “.
Започнах да обръщам повече внимание на този си инстинкт когато забременях и бях диагностицирана с тежка форма на утринно неразположение. Това означаваше, че ще би трябвало да се науча по какъв начин да подкрепям високото си движение на работа, даже и да не се усещам изключително добре. Именно в този интервал започнах да отхвърлям всички несъществени претенции. Оставаше ми само да привикна с това да споделям „ не “. Ето по какъв начин го направих:
Идентифицирах аргументите да изпитвам усложнения да отхвърлям
Имаше доста аргументи да не мога да споделям „ не “. На първо място не желаех хората да мислят, че съм груба или пък че съм прекомерно заета, с цел да им отделя време, и второ, тревожех се, че ще пропусна някаква опция.
В основата на моята колебливост обаче стоеше нещо друго. Истината е, че аз осъзнах това едвам след интензивна полемика с група бизнесмени, в която вземам участие. Ние се срещаме един път в месеца, с цел да обсъждаме провокациите, пред които се изправяме, и решенията, които ни оказват помощ да се оправяме с тях. Срещите ни стартират със шерване на пет събития от последния месец, било то свързани с бизнеса или с персоналния ни живот. При една от срещите ни аз споделих, че се усещам претрупана от работа и потънах в сълзи. Тогава не го осъзнах на момента, само че по-късно разбрах, че при всяко свое изявление на тези срещи аз изпитвам едно и също възприятие – това на виновност.
През идващите 10 минути благодарение на групата аз стигнах до заключението, че възприятието ми на виновност произтича от страха ми да отхвърлям на другите, тъй като имам възприятието, че им дължа нещо.
Зададох си ясни цели
Станах по придирчива в подбора на хората и идеите, които поддържам, тъй като към този момент съпоставям всичко с моите персонални цели. Не съм почнала да лимитирам достъпа на хора, които имат разнообразни претенции към мен, само че към този момент си давам време, с цел да проучвам техните молби, преди да кажа „ да “. За тази цел ми оказват помощ 4 въпроса:
Това ще помогне ли на компанията ми по някакъв метод? И по-конкретно, дава отговор ли на водещите цели за идващите 90 дни?
Това ще ме зареди ли с сила и ще ми донесе ли благополучие?
Аз ли съм най-подходящият човек за осъществяването на това искане?
Колко сила и време ще ми коства тази задача?
Ако настояването не дава отговор на целите на Influence & Co.’s и е прекомерно трудоемко, то тогава отговорът постоянно е „ не “. Ако познавам човек, който ще се оправи по-добре със задачата, постоянно се старая да пренасоча хората към него. Ако могат да ми предложат различен вид за осъществяване на задачата, който не лишава толкоз време и сила, може да се съглася да я извърша. В последна сметка, доста по-лесно е да отговорите на няколко въпроса по имейл, вместо да си изгубите времето с 2-часова среща.
Създадох си образец за отвод
Няколко мои сътрудници и ментори ми помогнаха да си основа образец за отговор на настояванията, които отхвърлям. Той наподобява по следния метод
Здравей, [Име]
Радвам се, че си се обърнал към мен! За страдание, няма да мога [да се срещна, да участвам на и т.н]. Ако би трябвало да бъда почтена, сега съм фокусирана върху няколко основни целта на Influence & Co. И би трябвало да огранича времето, което влагам в неща, които не влизат в листата с цели. За мен това не е по никакъв начин елементарно, защото аз обичам да [искането на ответната страна], само че този метод е от огромна изгода за компанията, а и за поддържането на салдото сред персоналния и професионалния ми живот. Надявам се, че след няколко месеца ще имам повече свободно време и че ще мога да се наемам с повече работа!
[Предложете да свържете събеседника си с различен човек, който може да му помогне, или предложете някаква друга опция, в случай че е възможно]
Благодаря за разбирането.
След като започнах да адресирам имейли с този образец се случи нещо в действителност извънредно. Никой не реагира по-лош метод на тях. Вместо това аз започнах да получавам отговори от рода на „ Страхотно, веселя се за теб! “ и „ Разбирам те изцяло “. Вместо да отчайвам хората с отхвърли си, аз започнах да построявам още по-здрави и близки връзки с тях.
Когато поемате повече отговорности, вие би трябвало да подхождате стратегически с ръководството на вашето време. Разбирам, не е елементарно да кажете „ не “, само че в случай че се научите да го вършиме ще бъдете изумени от това какъв брой време и сила ще си спестите с тази елементарна думичка.
............................
Келси Реймонд , съосновател и основен изпълнителен шеф на Influence & Co., за FastCompany.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ